Ставам черен и не спира да боли
Как да ти го кажа, че в устата ми горчи
Дявола до мене се опитва да заспи
Смъртта ме наближава и не спира да крещи
Небето става черно
Чувството е грешно
Загубеното детство
Сърцето му е крехко
Прошепна ли ми нещо
Докосваш ли ме нежно
Лицето ми е бледо
Прошепна ли ми нещо
Гласът на проклятие вика ме в мрака
Сълзи като реки давя се в мрака
Кога ли ще приключи, чакам знака
Дявола в съня ми пак ме чака
Скоро ще ме гледаш в порцелановата ваза
Кошмар без цел, без надежда
Демона в съня ми в рая ме развежда
Кошмара пак от ада ме извежда
Щастието там с омраза ме зарежда
Дълго средоточено в лицето му се взирах
Гледам в огледало, лицето ми без израз
Честно да ти кажа, нещо друго май си виждах
Писна ми пред мене да виждам някъв призрак
Събуждам се затворен отново във кошмар
С дявола обичам да играя на комар
Живота ми в мене е просто аксесоар
Болката в мене е безкраен резервоар
Ставам черен и не спира да боли
Как да ти го кажа, че в устата ми горчи
Дявола до мене се опитва да заспи
Смъртта ме наближава и не спира да крещи
Небето става черно
Чувството е грешно
Загубеното детство
Сърцето му е крехко
Прошепна ли ми нещо
Докосваш ли ме нежно
Лицето ми е бледо
Прошепна ли ми нещо
Сред агония в тъмнина се задушавам
Може би че съм жив се заблуждавам
Наистина ли всичкото го заслужавам
Да дишам някак си продължавам да се принуждавам
Като вятър в пустиня съм загубен
Жаден сълзите да поглъщам съм принуден
Ако не намеря аз оазис, съм приключен
Кога ще се събудя от кошмара непробуден
Дявола с мене в съня ми с мене ще гори
Омразата към моя дявол ме държи
Моите окови около него ги вържи
Общата ни кръв навсякъде хвърчи