Моля се на нещо или някой когото наричам Бог
Да ме разграничи от възприятията ми
Да ме ограничи във всеки мой порок
И да облекчи страданията ми
На кого друг ако не на себе си се моля
Да преодолея това което сам съм си създал
Да проумея сякаш и да имам още воля
Да променя света след като съм го разбрал
Тъй съм се залисал да търся тоя пуст смисъл
И като че ли забравих да живея
И какво като всяка моя мисъл съм записал
Безсмъртието просто е една идея
Нищо не е свъшено напълно когато има срок
А времето е бремето на всички едновременно
От трън на глог - прыжок прыжок - around the clock
За стреса - anti-shock от днес е нова belle epoque
От кого друг ако не от себе си да искам
Да успея да се смея над това за което не ми стиска
Да полудея сякаш мога да поема риска
Ще се гордея на бесилото със бяла ризка
Ако знаеше какво си
Щеше да си отоговориш на много въпроси
Не се коси всеки кръста сам си носи
Е да някой на гръб
А други на сребърни подноси
Но всички сме боси
По асфалта като Роси
Мера според мера
Уникалната химера
Terra incognita дори да е
Ще я намеря
Всяка мисъл в тая сфера
Съм записал във тефтера
А пък всъщност съм дебил
като Емил от Лонеберя