Понякога когато пътувам
Се питам дали не сънувам
Че съществувам
Целувам те за лека нощ
И в тишината се обувам
Рискувам знам
И аз като теб се страхувам
Да не остана сам
Без грам надежда
Който да дам
На този свят
Нима всичко се свежда
До това колко имаш
А не колко даваш
И душите на колко тела притежаваш
Искало ми се е понякога и аз да заспя до теб
И да сънувам както и ти
Света на неограничените възможности
Но някой трябва да бди
За да ги победим с техните методи
За да стане нещо трябват много хора признавам
Точно затова отивам да ги зарибявам
И тръгвам по улици в села и градове
И откривам моя свят в много други светове
Но сами хората просто стигат до някъде
И после спират
Сякаш някак си забравят накъде са тръгнали
Как така накъде
Към щастието
Доколкото знам има един път
И доколкото знам се живее един път
Не се страхувай от неизвестността
Страхът има страх от звука на истината
Наистина там е това
От което всички имаме нужда
Там е
Всеки ден е красив защото съм щастлив че съм жив
POzitive
Животът ми е прерогатив
Сив не искам да е като графит на молив
А цветен като графитите по стените
И любимата ми Музика да ми звучи в ушите
И Слънцето да ми свети във очите
И да ставам сутрин рано за да мога да обичам
Не се спичам да наричам
Всички неща със истинските им имена
И не изпитвам вина че се чуствам добре
И не виждам причина защо не е
Така и при другите
Има ли нещо по-красиво от това
Да виждаш светлина
И да усещаш топлина
Има ли нещо по-значимо от това
Да създаваш светлина
И да раздаваш топлина
Не се страхувай от неизвестността
Страхът има страх от звука на истината
Наистина там е това
От което всички имаме нужда
Там е да