Гледам тоя живот
и сякаш момент е
Рухва бавно той
във пясък от време
Дава ми резон
и тласък напреде
Вдигам в пустинята трон
за пламък след мене
Пак ли попадам в пиянство безцелно
На земи търся царство небесно
Ти ли си мойто бягство
Безценно
нетленно
свещено
бягство нередно
Ще ми се да знам
Ще ми се, но без въпроси щях да бъда ням
Нямаше да имам стремежа да бъда прям
Нямаше да имам копнежа да следвам блян
За т'ва
Нека вали
нека, нека вали
и да има болка
чисти тежки рани
Пада мрак така ли
пускам в черни клади
и ръката морна
и очите слаби
Сън, във който тичам пак сам
Хиляди посоки, хиляди посоки, вплетен в мрежа пълна със тревоги
търсейки дълбоко правилните ноти да ти кажа
Да разкажа
Будя се, но викам пак там
Хиляди посоки, хиляди посоки, вплетен в мрежа пълна със тревоги
търсейки дълбоко правилните ноти да ти кажа
Петък ставам рано в седем сутринта
Закусвам със отрова от емоция
Усмивката е просто мрачно бреме
дето чака меланхолията пак да я поеме
Свиквам още с изобилието от промени
личностите в мен крещят и отново са проблемни
Т'ва е да си роб на свойте идеали
да, болезнено е, но сами сме го избрали
Петък вечер, пак си пуша сам цигарите
Сам си лягам, сам броя си и провалите
Те са много, всичките непоправими
а тетрадката е пълна с тея дет са ми любими
Напоследък нямам и капка желание
да оставя каквото и да е послание
Лягам си един а утре се будя друг
в недоумение отново оказвам се тук
Сън, във който тичам пак сам
Хиляди посоки, хиляди посоки, вплетен в мрежа пълна със тревоги
търсейки дълбоко правилните ноти да ти кажа
Да разкажа
Будя се, но викам пак там
Хиляди посоки, хиляди посоки, вплетен в мрежа пълна със тревоги
търсейки дълбоко правилните ноти да ти кажа