Неусетно времето лети
Летят със него, нашите мечти
Попътен вятър, свирепо ни преследва
Къде ни води, не знам
Една въздишка, в земя далечна
Ни кани пак у дома
Злокобен път се простира
Има ли някога край
Все по далече, сляпо ний вървим
Чужди почви със сълзите си поим
Една въздишка, в земя далечна
Проклина наще дела.
Злокобен път се простира
Има ли някога край
И ден и нощ мечтаем, да се завърнем
Към този изгубен рай
Заточеник, по собствена воля
Ставам аз, сега
Заточеник, съдба безбожна
Изцяло наша вина
Злокобен път се простира
Има ли някога край
И ден и нощ мечтаем, да се завърнем
Към този изгубен рай
Изгубен рай
Мечтаем да се завърнем, към нашият изгубен рай